МОНТЕСОРИ В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО

Основните цели “Монтесори педагогиката” изхождат от целите на предучилищното образование, а именно създаване на възможност на всяко дете да развива максимално своите потребности и да се подготвя за училищно обучение чрез въвеждането му в предметната и материалната среда и ориентирането му в общочовешките ценности.

Успехът при прилагането на “Монтесори педагогиката” за обучение и възпитание се измерва в изграждането у децата на усещане за собствена значимост, самоосъзнаване, осъзнато себеобучение и вътрешна дисциплина.  Фокусът е върху подкрепата в себесъздаването на детето, което ще израсне в компетентен и отговорен възрастен. 

Тази цел се конкретизира в следните задачи, насочени към цялостното развитие на детската личност:

• създаване на информирани, компетентни и силни личности, които активно участват в живота на общността;
• овладяване и формиране на представи, умения и отношения, в съответствие с ключовите европейски компетенции, които подпомагат децата в бъдещото им израстване и реализиране, като същевременно се стимулира любов към ученето и съзнание за собствена значимост и стойност;
• възпитаване на мислещи и самостоятелни хора, способни да правят избор и да взимат решения, които имат дълбоко разбиране за социалните си отговорности и взаимозависимостите в природата и обществото.

ПОДХОДИ:

• Индивидуален подход - всяко дете следва свой път и ритъм на развитие, инициира собственото си учене. Учителят е фасилитатор на ученето, той го подпомага чрез подготвената среда, като осигурява дидактични материали и образователни дейности, съобразени с нуждите и интересите на всяко дете.
• Активно учене - децата учат чрез активно взаимодействие със средата и материалите; движението се възприема като основен фактор за когнитивното им развитие.
• Автодидактична (подкрепяща самообучението) подготвена среда и материали - подпомага развитието на когнитивните умения, манипулативните умения /фина моторика/, развитието на езика и социалните компетенции, както и емоционалната стабилност на детето, в резултат на нарастващата му независимост и придобитите умения.

За това спомагат и следните два фактора:

А. Средата е организирана в няколко области на развитие и познание:

• практически упражнения, необходими за ежедневието,
• усъвършенстване на сетивата,
• математика,
• български език, литература и грамотност,
• опознаване и разбиране за света, науки,
• кът за развитие на креативността - музика, изкуство, конструктивни и битови дейности, ролеви игри,
• специално подготвена външна среда.

Б. Дидактичните материали: една част от материалите съдържат контрол на грешката, те са автодидактични. Това се прави, за да се намали нуждата от помощ от страна на учителя и да се подкрепи себесъздаването на детето.

• Свобода с правила - подкрепя зараждащата се вътрешна дисциплина, както и социалната отговорност у децата. Уважението към детето и вярата в способността му да взима решения от страна на учителя са много важни. Основните свободи на децата в класната стая са свободата на движение и свободата на избор, а също така и свобода да работя или не, да работя сам или в група, да работя където искам, да повтарям дейността колкото желая и т.н.
• Наблюдение и подкрепа на ученето - наблюдението е основен инструмент за опознаване на децата, като се използват разнообразни методи. За проследяване на напредъка на децата и планирането на индивидуалните и груповите ситуации спомага индивидуалният учебен план, който има всяко дете. Основен фокус при отчитането на напредъка са освен придобитите знания и умения и нивата на концентрация и ангажираност в дейностите, с които децата избират да се занимават. За тази цел обикновено се използват кривата на работа на Монтесори и скалата на Льовен за ангажираност и благосъстояние.

ФОРМИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

Допълнителните форми на педагогическо взаимодействие са разработени в съответствие с разбирането на педагогическото взаимодействие като процес на взаимен обмен на материални и духовни ценности между равноправни субекти в условията на техните личностни и делови срещи.

Реализират се динамични преходи между индивидуални и групови педагогически ситуации.

Допълнителните форми на педагогическо взаимодействие, осигуряват:

• подкрепа на индивидуалността на всяко дете в неговата познавателна и поведенческа компетентност;
• възможности на детето за откривателство, самостоятелно решаване на проблеми, за конструиране и систематизиране на собствения опит и прилагане на индивидуални стратегии;
• обвързване на образователното съдържание с досегашния опит на децата: новата информация е значима и се реализира върху актуални за децата теми, които са от съществено значение за съвместния им живот в детската градина, за живота им в семейството, както и за обществената реалност, с която са свързани;
• възможности на детето да бъде действащ субект в ситуацията: да изразява мнения, идеи, впечатления;
• възможност на детето да избира своя най-подходящ начин на учене: чрез самостоятелна работа, чрез работа в екип, чрез наблюдение на друго дете/учител или друго;
• възможност на детето да бъде активен участник в своето учене и отношение с останалите деца и учители като се осигурява правото на детето на неговото мнение и действие относно съдържанието и формата на взаимодействието;
• среда и условия за самостоятелен избор на дидактичен материал/дейност, съпътстван от концентрирана и самостоятелна работа, като основен фактор за нормализацията и социализация на детето;
• подкрепа в индивидуалната работа/дейности на всяко дете, без създаване на условия за съревнование между децата или оценяване на усилията от работата. Вследствие на това се постига участие на всички деца според възможностите и желанията им, както и липса на страх от грешката, която е основен спътник на човешкото развитие.

В индивидуалните педагогически ситуации по всички образователни направления преобладават продуктивните във вътрешен рефлексивен план стратегии - осъзнаване на несъответствия, проблеми, противоречия, откриване на грешки, генериране на идеи и тяхното дискутиране. Създават се възможности за учене чрез откриване в процеса на практико-преобразуващата дейност чрез работа с дидактични материали, елементарни опити, попълване на схеми, ориентиране по макети и карти.

Индивидуалните педагогически ситуации съдържат следните параметри:

• работен цикъл - в рамките на между 2,5 до 3 часа децата са заети с разнообразни, самостоятелно избрани дейности, като продължителността им се определя от възрастта на детето, както и от нивото на ангажираност с дадената дейност/материал;
• “крепежна” структура за ученето на детето - всеки материал има една цел /фокусира се върху едно качество/, а последователното подреждане и надграждане на материалите по сложност и цели подкрепя овладяването на знанията посредством малки, постижими стъпки, като същевременно повишава разбирането и компетентността на детето. За тази структура допринасят следните фактори:
• децата са насърчавани да повтарят дейността, докато овладеят определено умение или покажат разбиране на концепция;
• в стаята има само по един от всеки материал, което подкрепя изграждането на социални умения и отговорност;
• децата получават индиректна подготовка за ученето в по-късен етап - чрез овладяване на базисни умения и концепции, както и любов и интерес към учебния процес като цяло;
• цветово кодиране на материалите, което подпомага децата в тяхното учене и разбиране посредством изграждането на взаимовръзки между материалите и концепциите;
• разширяване на езиковите умения на децата - основно се използва тристъпкова стратегия за овладяване на нови понятия и термини.

Динамичните преходи между индивидуалните и груповите ситуации се осъществяват чрез цикъла на дейността. Всеки цикъл на дейността започва със самостоятелния избор на детето/покана от учител и приключва с прибиране на материала обратно на мястото му. Детето може да извършва дейността самостоятелно, с приятел, в малка група или с учител. Изборът на партньор/и в дейността е изцяло на детето и учителят трябва да се съобрази с това негово желание.

В груповите педагогически ситуации усещането за собствена ценност възниква в контакта с другите, от влиянието, което индивидуалното поведение упражнява върху тях. Реакцията на партньора или групата е огледало на собствената картина за себе си. Отделното дете се вижда през очите на останалите, осъзнава как влияе поведението му върху другите. Детето има възможност да сравни различните гледни точки на повече деца в една и съща ситуация, различните им чувства. Самото дете е огледало за останалите, чрез неговите реакции те оценяват собствените си поведенчески репертоари.

Допълнителните форми на педагогическо взаимодействие се реализират като участие в проекти, експерименти, специализирани музикални, танцови, художествени, спортни, готварски или научни ателиета, езици, посещения на различни места, екскурзии, зелени училища, срещи с деца и възрастни в неравностойно положение, от малцинствата и други, които развиват талантите и дарбите на децата и им осигуряват един много широк поглед върху заобикалящия свят. Допълнителните форми на педагогическо взаимодействие осигуряват непосредствен контакт на децата с дейностите и живота на различни възрастни и деца. Това  разширява и подкрепя уменията за социализация, толерантността, емпатията и други. С помощта на тези дейности децата се докосват до различията в света и природата и това ги изгражда като граждани на света.

Взаимодействие между децата, учителите и средата

В “Монтесори педагогиката” има три основни компонента:

• детето
• благоприятната среда
• Учителят

Механизмите на взаимодействие между детето, учителя и средата непрекъснато се развиват и променят, защото се базират на наблюденията над децата. Проявленията на чувствителните/сензитивните периоди са основен фокус за учителя, за да може той да осигури подходящи възможности за възпитание и обучение на всяко дете.

Средата е основен фактор за образованието на детето, подкрепяйки цялостното му развитие. Детето е активен агент на средата, а учителят - фасилитатор на детското учене и развитие. Ролята на учителя е да организира средата така, че тя да отговаря на индивидуалните нужди на всяко дете. Наблюденията служат като ключов инструмент за идентифициране на нуждите на развитието.

Учителят осигурява активности, материали, предмети и дейности на детето в средата, които са подходящи за неговия етап на развитие и направляват, подкрепят и разширяват неговите възможности да учи. Той помага на децата да се приспособят към средата, набюдава и оказва помощ, ако детето има нужда, например като предложи различен подход или като помоли друго дете да помогне. Учителят може също така да поговори с детето за това, което е открило или защо е подходило към проблема по този начин или да се порадва заедно с него на резултата. Възрастните, както и връстниците на детето, служат за катализатори на процеса на съзряване, докато материалите, предметите и активностите в средата подкрепят ученето на детето.

Благоприятната среда подкрепя индивидуалния прогрес на всяко дете, но това не означава, че социалните аспекти на живота са оставени на заден план. Отговорностите на детето в групата развиват у него социална ангажираност, не само моделирана от възрастните, но също така и от примера на другите деца в групата. По-големите деца имат възможността да станат „учители“, когато по-малко дете има нужда от помощ или иска да знае как се използва даден материал. По-големите деца често са първите, които напомнят на по-малките правилата в детската градина, подкрепят ги, споделят с тях дейности и им помагат. От гледна точка на по-малките деца изглежда много по-смислено да следваш примера на по-голямо дете, от което се възхищаваш, отколкото напътствията на възрастен. От тази спонтанна подкрепа се ражда единството на групата, което генерира внимателно и учтиво отношение един към друг, внимание и щедрост.

Взаимодействие между учителите и помощник възпитателите

Монтесори учителите и помощник-възпитателите работят в сътрудничество за осигуряване на здравословна, безопасна и сигурна среда. Основна роля на възпитателите  е да подкрепят децата в самостоятелността, самообслужването и спазването на основните правила в детската градина. Те помагат на учителите в поддръжката на средата.  Помощник- възпитателите преминават специализирано обучение, което им дава основни знания и умения за Монтесори педагогиката, както и изгражда техните нагласи за работата с деца.

Взаимодействие между учителите

Монтесори учителите работят в екип за непрекъснатото разширяване на обхвата на материалите, които предлагат на децата, като по този начин поддържат и обогатяват активностите на децата в съответствие с индивидуалните им нужди.

Взаимодействие между учителите и родителите

Монтесори учителят се ангажира с подкрепа на семействата на децата, които са в детската градина. В това отношение между тях се изисква да се установи близко партньорство, за да има реални резултати за детето. Семейството и детската градина трябва да споделят едни и същи ценности и да „следват детето“ ако искат да му помогнат да разкрие пълния си потенциал. За да се постигне добро взаимодействие между учители и родители, е необходимо да се изгражда постепенно доверие, което да прерасне в цялостно партньорство. То е част от съвместното решаване на проблеми и създаване на общи стратегии за различните ситуации или дейности в детската градина и у дома. Постигането на партньорство и доверие изисква различни форми на взаимодействие, част от които са редовни (ежеседмични и ежемесечни) срещи с родителите; писмени указания и препоръки на учителите към родителите; редовни училища за родители за представяне на основни принципи на взаимодействие с децата и групови дискусии за предизвикателства в работата с децата у дома; структурирани писмени/устни обратни връзки, които описват работата в индивидуалните и груповите педагогически ситуации; съвместни инициативи, които включват родители, учители и деца; съвместни празници за отбелязване на поводи; редовни консултации с родителите за обратна връзка относно работата на учителите, провеждани явно или анонимно; създаване на родителски съвети и комитети за различни инициативи, редовно посещение на родители в класната стая с разкази за професии, четене на книги и други.